Усмихвайки се на света
Аз ще отида там, където буките векуват...
Където слънце ярко свети, болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем
на зелената поляна...
Където има радост, светлина,
а болка и тъга там няма.
И там ще легна аз,
сред маргаритки белоснежни.
Ще слушам песните,
които ми нашепва вятър нежно,
а облаци над мене ще се носят като приказни къдели,
познали и тъга, и светлина,
къде ли не летели.
Във унисон ще бъда със земята.
Ще бъда част от въздуха, цветята...
И там сред леката тъма,
най-сетне ще си бъда у дома!
© Марина Късметлийска All rights reserved.
