Усмихвайки се на света

Feb 16, 2011, 4:36 PM

Poetry » Landscape

1237 0 6

Аз ще отида там, където буките векуват...
Където слънце ярко свети, болката лекува.
Където самодивите танцуват нощем

на зелената поляна...

Където има радост, светлина,

а болка и тъга там няма.
И там ще легна аз,

сред маргаритки белоснежни.

Ще слушам песните,

които ми нашепва вятър нежно,
а облаци над мене ще се носят като приказни къдели,

познали и тъга, и светлина,

къде ли не летели.

Във унисон ще бъда със земята.

Ще бъда част от въздуха, цветята...
И там сред леката тъма,

най-сетне ще си бъда у дома!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZAPP (Запрян Колев)

2011-02-17T11:18:06+02:00

Хубав блян...
valia1771 (Ивон)

2011-02-16T20:57:39+02:00

Харесах!Понякога и аз искам да бъда там!
YuliyaPictures (Юлия Георгиева)

2011-02-16T18:58:24+02:00

Много нежно и вдъхновяващо!
abagar (Васил Бориславов)

2011-02-16T18:55:18+02:00

Привет!
"Аз ще отида там, където буките векуват..."
Искам и аз някой ден да се потопя в дебрите на Балкана, тогава и само тогава ще си бъда у дома всред онази лека тъма....
Поздравления за написаното!!!!
И като малък поздрав Ви изпращам ето тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=9YANZfT2248
radenko (Радко Стоянов)

2011-02-16T18:44:58+02:00

Природата е нашият вечен и красив дом. Всички трябва да го обичаме, както ти го обичаш и да го пазим. Поздрав.
marco777 (Марко)

2011-02-16T17:57:16+02:00

Красиво!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>