Усмивка
 

Ще си сложа любимата си дреха
после ще се усмихна, ей така
с нея ще премина по щастливата пътека,
да изчуруликам  усмихната деня.

И няма да я нося за утеха
ще мина да разчупя утринта,
после ще подскочи и смехът ми
с усмивка да отвори прозорец към света.

За любов запява, не за самота
нотите намира в дребните неща
и си обещава понякога да мине
с надежда и към тия-дето я гълчат.

Не мога да я свалям, дори когато спя-
страхът ми разтопява дори и в тъмнина. 
Обличам си усмивка, като
вестоносец.
Усмихнати вървете! Творете любовта!