Усмивка
Приласка ме с лазурна усмивка,
сърцето ми омагьоса, премалялото.
На очите ми скри я - във бялото,
и направи ме вечна щастливка.
Проправям си с нея път през блатата,
и пилее косите ми ласкаво вятърът,
а гласът ти ме владее, приятелю,
напред и нагоре издува платната...
И се спускам под слънцето парещо
и задвижен денят ми по релсите,
в коловози от щастие... розите
аромати ми пращат и галещи
сетивата... екстазно политам
след рояка от мисли и срещи...
и по ръба на устните нежни, горещи...
Приласка ме с онази усмивка!
30.11-03.12
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
Поздрав 
