Dec 3, 2007, 7:16 PM

Усмивка

  Poetry » Love
838 0 6
   

Приласка ме с лазурна усмивка,

сърцето ми омагьоса, премалялото.

На очите ми скри я - във бялото,

и направи ме вечна щастливка.

 

Проправям си с нея път през блатата,

и пилее косите ми ласкаво вятърът,

а гласът ти ме владее, приятелю,

напред и нагоре издува платната...

 

И се спускам под слънцето парещо

и задвижен денят ми по релсите,

в коловози от щастие... розите

аромати ми пращат и галещи

сетивата... екстазно политам

след рояка от мисли и срещи...

и по ръба на устните нежни, горещи...

Приласка ме с онази усмивка!

 

30.11-03.12

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...