27 нояб. 2009 г., 14:44

Усмивка... от студ

1.1K 0 2

Прониза ме днес. Хубав ден.

С думи от камък, заострен накрая.

Порази вечността ми. Цялата.

Какво от теб да очаквам? Не зная.

 

Срази ми мечтите. Окова ги.

С окови небрежно безмилостни.

Промени и света ми. В океан съм.

А морето ми липсва ужасно!

 

Открадна ми надеждите. Жалко.

С тази блажена усмивка от студ.

Подмина страха ми. Спокоен,

очакващ да не те последвам този път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...