Nov 27, 2009, 2:44 PM

Усмивка... от студ

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Прониза ме днес. Хубав ден.

С думи от камък, заострен накрая.

Порази вечността ми. Цялата.

Какво от теб да очаквам? Не зная.

 

Срази ми мечтите. Окова ги.

С окови небрежно безмилостни.

Промени и света ми. В океан съм.

А морето ми липсва ужасно!

 

Открадна ми надеждите. Жалко.

С тази блажена усмивка от студ.

Подмина страха ми. Спокоен,

очакващ да не те последвам този път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...