Nov 27, 2009, 2:44 PM

Усмивка... от студ

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Прониза ме днес. Хубав ден.

С думи от камък, заострен накрая.

Порази вечността ми. Цялата.

Какво от теб да очаквам? Не зная.

 

Срази ми мечтите. Окова ги.

С окови небрежно безмилостни.

Промени и света ми. В океан съм.

А морето ми липсва ужасно!

 

Открадна ми надеждите. Жалко.

С тази блажена усмивка от студ.

Подмина страха ми. Спокоен,

очакващ да не те последвам този път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...