27.11.2009 г., 14:44

Усмивка... от студ

1.1K 0 2

Прониза ме днес. Хубав ден.

С думи от камък, заострен накрая.

Порази вечността ми. Цялата.

Какво от теб да очаквам? Не зная.

 

Срази ми мечтите. Окова ги.

С окови небрежно безмилостни.

Промени и света ми. В океан съм.

А морето ми липсва ужасно!

 

Открадна ми надеждите. Жалко.

С тази блажена усмивка от студ.

Подмина страха ми. Спокоен,

очакващ да не те последвам този път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...