Усмивка в сълзата
1.1K
0
7
Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи,
във вените кръвта се мята
и жив да си, и да не си -
без тебе се върти Земята.
Сирашки плач на този ъгъл,
а там просяшки пръсти стенат
и колко трябва да си мъдър,
и колко да не си надменен,
та щедростта си да откриеш
пред онзи залък загорчал...
Усмивката ти да попие
сълзата в поглед притъмнял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
