27.08.2010 г., 22:21 ч.
Усмивка в сълзата
748
0
7
Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи,
във вените кръвта се мята
и жив да си, и да не си -
без тебе се върти Земята.
Сирашки плач на този ъгъл,
а там просяшки пръсти стенат
и колко трябва да си мъдър,
и колко да не си надменен,
та щедростта си да откриеш
пред онзи залък загорчал...
Усмивката ти да попие
сълзата в поглед притъмнял.
© Емилия Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...пак се върнах, любим стих, Емчи. Ив
-
Хареса ми !
-
Да...
-
Прекрасна поезия!!!
Качествено писателско слово, с мъдър поглед към живота!!!
"и колко трябва да си мъдър,
и колко да не си надменен,
та щедростта си да откриеш
пред онзи залък загорчал..."
-
Празник в сайта, Еми, празник е всеки хубав стих, с който стопляш изстиналите ми възприятия. Изпращам ти лондонско облаче като покров над теб. Ив
-
Усмивката ти да попие
сълзата в поглед притамнял.
Поздрав!!!
-
Уникално! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
