14 февр. 2018 г., 20:48

Усмивката на младостта

524 1 2

Усмивката на младостта

В ъгъла на живота се усмихва младостта
и всичко преминава в сълзи и очакване.
Усмихва се младостта над забравата
сърцето ненаситно за твоята любов.
Ела, тръгни към моите обятия и не спирай.
Сърцето плаче за твоите нежни думи,
душата е болна за твоите ръце.
Тръгни не се замисляй, аз те чакам
нищо не мога да забравя като хубост,
като чувства, като нежност.
Топлите ти длани и сега ме галят,
и душата ми се изпълва с обич,
и радостта ме връща към нашето време,
към пейката за двама, към тръпките
политащи по цялото тяло.
Тръгни, не се бави, аз те искам
по-вече от първата среща.
Тръгни любов тръгни.
На колене те чакам, а ти подай ръце
и вдигни ме до себе си във вечността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...