20 сент. 2019 г., 08:25

Как издържате на таз програма?

1.5K 9 21

  ( вицове в мерена реч)

 

Наш дядо със японец разговаря

и старецът е много любопитен:

„Ще ти разкажа как е във България,

но  нека първо аз да те попитам:

 

В Япония, кажи ми, ама честно,

денят работен колко продължава?

Със икономиката сте известни,

напред e  много вашата държава!...”

 

„По осем часа ний работим, дядо -

трудът е музика, една симфония!...

За нас – по час, три часа - за микадо*,

и чет`ри  за разцвета на Япония...”

 

„Бе, как издържате на таз програма?!...

Виж, драги,  как стоят нещата тука:

Чат-пат работим, император няма,

а за Япония не ни и пука!...”

- - -

* - (яп.) „августейши” - титла на японския император

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опитвам от време на време, Веси...Радвам се, че ти е харесал този стих!...
  • Я, как хубаво звучат вицовете, когато са пресъздадени от перото ти, Роби! Браво!
  • Добре дошла на страницата ми, Петя!...Радвам се че ти харесва!...
  • Усмихна ме!
  • Благодаря!...Заповядай пак!...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...