ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
26 сент. 2015 г., 10:23

Усойно е 

  Поэзия » Другая
662 0 14

В душата си надникнах (плахо)

и очаквах...... да я видя в злато..

На пръсти вървя (по терлици) -

паяжини гледам, не криле на птици

 

Обхождам я щателно (някак крадливо)

И усойно е -  място прашно и сиво

Килер се оказа, а не одая

рафтове -  подредена тъга

 

........................

 

Пропуснат сезон за почистване

(макар шепот на разлистване)

И призрачни чувам стенания -

изтекли консерви ридания

 

Прилежно датирана (всяка година)

не пише обаче – реколта, градина -

не помня този си труд -

единствено - мъртвешкия студ.

 

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Руми!!
  • Рени, само един добър и духовно прогледнал човек може да надникне в душата си, да види и да изповяда...! Прекрасна си, както винаги! Поздрав, мила приятелко!
  • Натъжи ме ,Рени,но пък си мисля,че имаме нужда от такова проглеждане,за да започнем отново,но с по хубави моменти,които да пришият и нежни крилца на душата ни!Поздрав!
  • Чудесна поезия, Рени!!! Аплодисменти!!!
    И сила, и плам, и образност и чудесна идея!
  • Добра си,което е добро ,добро е!Както винаги силно и красиво!Поздрави мила до нови!
  • Душата е необятна, понякога тъжна, но си е наше спасение. Сътворила си красота в прекрасни метафори! Поздрави, Рени!
  • Мария, благодаря ти! Поздрав и за теб!
    Лейди, Дани, прегърнахте ме навреме! Ели, и аз затова я пооткрехнах...
  • Интересен поглед към същността на душата...
    Поздрав!
  • Лена, отивам да видя, скъпа...Дано не са направили бомбаж...Но пЪк макар и късен сезон може и да има градина с такива плодове и да си приготвя.... Благодаря, мила. че си тук!
  • О, Рени! Такива неща има в душите на много хора. Само, че другите не ги забелязват, защото не надничат и не им пука. Със сигурност между изтеклите консерви ридания има и малки бурканчета светлина. Просто не ги забелязваш в момента. Ще ги откриеш!
  • Людмиле, страхотен комплимент, след като поставих стихото мислех, че подходящото му име е / Килер се оказа/, а това, че те е докоснало от теб за мен значи много, тъй като ценя мнението от човек, чиято поезия харесвам много!
  • Тази бедна душица... На килер я стори. При това, по достоверен и въздействащ върху сетивата начин.
  • Благодаря Ви, ГОЛЕМИ, страхотни Поети - за мен е чест прочита Ви!

    Младене, недостижим в мрачната поезия, но пък толкова близък до моята такава и прекрасното ти разбиране в коментара ме зарадва много, приятелю! Топла прегръдка!

    Илко, Поете. трогвам се винаги от така редките ти коментари към подобен тип поезия, но съвсем очакван топъл и човеколюбив коментар от теб, предвид това, че си Авторът на най-светлата, топла и чувствена поезия!
    Благодаря сърдечно за вниманието и топлите ти думи към мен и творбата ми!
  • Само истински страдаща душа е способна на такова щателно и нестандартно описание, а твоята, Рени, е без съмнение именно такава.

    "В душата си надникнах (плахо) и очаквах...... да я видя в злато..
    На пръсти вървя (по терлици) - паяжини гледам, не криле на птици
    Обхождам я щателно (някак крадливо) И усойно е - място прашно и сиво"

    Находчивият финал придава нагарчащ, но и високостойностен, вкус на текста - с камбанен звън:

    "И призрачни чувам стенания - изтекли консерви ридания
    Прилежно датирана (всяка година) не пише обаче – реколта, градина -
    не помня този си труд - единствено - мъртвешкия студ."

    Силно въздействащо стихотворение, което ще заеме почетно място в паметта ми. Поздравление!
Предложения
: ??:??