Усойно е
В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо)
И усойно е - място прашно и сиво
Килер се оказа, а не одая
рафтове - подредена тъга
........................
Пропуснат сезон за почистване
(макар шепот на разлистване)
И призрачни чувам стенания -
изтекли консерви ридания
Прилежно датирана (всяка година)
не пише обаче – реколта, градина -
не помня този си труд -
единствено - мъртвешкия студ.
Р. Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Руми!!
-
Рени, само един добър и духовно прогледнал човек може да надникне в душата си, да види и да изповяда...! Прекрасна си, както винаги! Поздрав, мила приятелко!
-
Натъжи ме ,Рени,но пък си мисля,че имаме нужда от такова проглеждане,за да започнем отново,но с по хубави моменти,които да пришият и нежни крилца на душата ни!Поздрав!
-
Добра си,което е добро ,добро е!Както винаги силно и красиво!Поздрави мила до нови!
-
Душата е необятна, понякога тъжна, но си е наше спасение. Сътворила си красота в прекрасни метафори! Поздрави, Рени!
-
Мария, благодаря ти! Поздрав и за теб!
Лейди, Дани, прегърнахте ме навреме! Ели, и аз затова я пооткрехнах... -
Интересен поглед към същността на душата...
Поздрав! -
Лена, отивам да видя, скъпа...Дано не са направили бомбаж...Но пЪк макар и късен сезон може и да има градина с такива плодове и да си приготвя.... Благодаря, мила. че си тук!
-
О, Рени! Такива неща има в душите на много хора. Само, че другите не ги забелязват, защото не надничат и не им пука. Със сигурност между изтеклите консерви ридания има и малки бурканчета светлина. Просто не ги забелязваш в момента. Ще ги откриеш!
-
Людмиле, страхотен комплимент, след като поставих стихото мислех, че подходящото му име е / Килер се оказа/, а това, че те е докоснало от теб за мен значи много, тъй като ценя мнението от човек, чиято поезия харесвам много!
-
Тази бедна душица... На килер я стори. При това, по достоверен и въздействащ върху сетивата начин.
-
Благодаря Ви, ГОЛЕМИ, страхотни Поети - за мен е чест прочита Ви!
Младене, недостижим в мрачната поезия, но пък толкова близък до моята такава и прекрасното ти разбиране в коментара ме зарадва много, приятелю! Топла прегръдка!
Илко, Поете. трогвам се винаги от така редките ти коментари към подобен тип поезия, но съвсем очакван топъл и човеколюбив коментар от теб, предвид това, че си Авторът на най-светлата, топла и чувствена поезия!
Благодаря сърдечно за вниманието и топлите ти думи към мен и творбата ми! -
Само истински страдаща душа е способна на такова щателно и нестандартно описание, а твоята, Рени, е без съмнение именно такава.
"В душата си надникнах (плахо) и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) - паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) И усойно е - място прашно и сиво"
Находчивият финал придава нагарчащ, но и високостойностен, вкус на текста - с камбанен звън:
"И призрачни чувам стенания - изтекли консерви ридания
Прилежно датирана (всяка година) не пише обаче – реколта, градина -
не помня този си труд - единствено - мъртвешкия студ."
Силно въздействащо стихотворение, което ще заеме почетно място в паметта ми. Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
