Усойно е
В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо)
И усойно е - място прашно и сиво
Килер се оказа, а не одая
рафтове - подредена тъга
........................
Пропуснат сезон за почистване
(макар шепот на разлистване)
И призрачни чувам стенания -
изтекли консерви ридания
Прилежно датирана (всяка година)
не пише обаче – реколта, градина -
не помня този си труд -
единствено - мъртвешкия студ.
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
