Устни
Лъха топлината мирис сладък,
мириса на искащите устни.
Тъне топлината в росна влага,
влагата на устните ти вкусни.
Моля те, не ги отдръпвай още!
Остави ги върху мойте устни.
Жаждата ми в този час среднощен
нито миг не иска да пропусне.
Влагата облива топлината,
топлото на бягащите устни.
Влагата ухае в мрачината
с мириса на устни дъждокусни.
"Ако има рай, сега сме в него,"
шепнат разтопените ми устни.
Твоите отвръщат с млечно ехо:
"Ах, нали не ще да го напуснем!"
Мирисът трепти над тръпна влага,
влагата на галещите устни.
Мирисът във топлото поляга,
топлото на устни нежнокусни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
