Устни
Лъха топлината мирис сладък,
мириса на искащите устни.
Тъне топлината в росна влага,
влагата на устните ти вкусни.
Моля те, не ги отдръпвай още!
Остави ги върху мойте устни.
Жаждата ми в този час среднощен
нито миг не иска да пропусне.
Влагата облива топлината,
топлото на бягащите устни.
Влагата ухае в мрачината
с мириса на устни дъждокусни.
"Ако има рай, сега сме в него,"
шепнат разтопените ми устни.
Твоите отвръщат с млечно ехо:
"Ах, нали не ще да го напуснем!"
Мирисът трепти над тръпна влага,
влагата на галещите устни.
Мирисът във топлото поляга,
топлото на устни нежнокусни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
