Feb 16, 2012, 4:39 PM

Устни 

  Poetry
617 0 3

 

Лъха топлината мирис сладък,

мириса на искащите устни.

Тъне топлината в росна влага,

влагата на устните ти вкусни.

 

Моля те, не ги отдръпвай още!

Остави ги върху мойте устни.

Жаждата ми в този час среднощен

нито миг не иска да пропусне.

 

Влагата облива топлината,

топлото на бягащите устни.

Влагата ухае в мрачината

с мириса на устни дъждокусни.

 

"Ако има рай, сега сме в него,"

шепнат разтопените ми устни.

Твоите отвръщат с млечно ехо:

"Ах, нали не ще да го напуснем!"

 

Мирисът трепти над тръпна влага,

влагата на галещите устни.

Мирисът във топлото поляга,

топлото на устни нежнокусни.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето къде си насочил този път любовната лупа
    Има нещо Роберт Бърнсовско в звученето на това стихотворение. Всъщност идейно ми напомня на To a Kiss, което превеждах а long time ago
  • "дъждокусни" и "нежнокусни" ли си искал да напишеш или "дъждоВкусни" и "нежноВкусни" ?
Random works
: ??:??