1 февр. 2008 г., 15:38

Устните ми шептят 

  Поэзия » Любовная
682 0 10

Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.


Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.


Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??