Устните ми шептят
Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.
Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.
Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
