Feb 1, 2008, 3:38 PM

Устните ми шептят

Poetry » Love

863 0 10

Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.

Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.

Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сентполия (Любослава)

Колко нежна е мъжката лирика!

2008-02-03T17:12:07+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Любов магическа реалност...!Поздравления!

2008-02-02T11:36:46+02:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

Красиво и нежно!Поздрав

2008-02-01T21:07:26+02:00
gothwolf (Християн)

Хубава любов си усетих, от което се е родил хубав стих.

2008-02-01T19:50:50+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти." Прекрасно е!

2008-02-01T18:57:42+02:00