2 авг. 2019 г., 13:32

Устните ми вярващо целува

771 7 10

Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува. 
Ангел на земята се е върнал, 
устните ми вярващо целува. 

Думите , поникнали при суша, 
имат сила мъртвите да вдигат. 
Имам ли очи, ще го послушам. 
Имам ли ръце, ще го достигам. 

Даже да е тъмно до припадък, 
жеравите – живи оригами,
имат цвят на обич и тинтява. 
Търсят ни и винаги остават. 

Някой ден най-тихите му пръсти 
ще претърсят всичката ми сила.
И когато слабостта възкръсне,
ще родя неземната му милост. 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=0hYt4VB_wtk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, благодаря ти и аз! Хубав ден, мила!
  • Райна, възхитена съм! Прекрасна поезия! Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Мария!
  • Ами треньорката на отбора им е българка. Какво друго сравнение да ми хрумне като гледам пируети и слушам цигулка на фона на Айфеловата кула? Усмивка. А стихотворението ти е прекрасно и замислящо. Трябва някой да прояви слабост, за да има и милост. Многопластово е и емоционално и не е за консумация тип "fast food". Благодаря ти.
  • Мария, сравнението ти ме ококори приятно. Хубав ден да имаш, момиче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...