2 авг. 2019 г., 13:32

Устните ми вярващо целува

772 7 10

Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува. 
Ангел на земята се е върнал, 
устните ми вярващо целува. 

Думите , поникнали при суша, 
имат сила мъртвите да вдигат. 
Имам ли очи, ще го послушам. 
Имам ли ръце, ще го достигам. 

Даже да е тъмно до припадък, 
жеравите – живи оригами,
имат цвят на обич и тинтява. 
Търсят ни и винаги остават. 

Някой ден най-тихите му пръсти 
ще претърсят всичката ми сила.
И когато слабостта възкръсне,
ще родя неземната му милост. 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=0hYt4VB_wtk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, благодаря ти и аз! Хубав ден, мила!
  • Райна, възхитена съм! Прекрасна поезия! Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Мария!
  • Ами треньорката на отбора им е българка. Какво друго сравнение да ми хрумне като гледам пируети и слушам цигулка на фона на Айфеловата кула? Усмивка. А стихотворението ти е прекрасно и замислящо. Трябва някой да прояви слабост, за да има и милост. Многопластово е и емоционално и не е за консумация тип "fast food". Благодаря ти.
  • Мария, сравнението ти ме ококори приятно. Хубав ден да имаш, момиче!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...