23 мая 2014 г., 22:33
Устрем
Копнеж неистов пак ме разлюля,
в сакрален устрем ме превърна цяла.
Как жадна съм за още синева
и полъха на нощи звездопадни!
И пак политам в безпределна шир.
Ликува в мен детето занемяло -
любов пулсира, раждат се звезди...
Разтварям се и се създавам в бяло.
В сияние се сливам с вечността.
Душата ми отново тържествува!
Когато стигна края на света,
в сънувана любов ще се завърна.
© Елена Гоцева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красив, копнежен стих! Поздравления!
-
Върни се преродена!
-
Поздрави за прекрасния стих!
-
Ели, много е докосващо! Поздрави от мен
-
Чисто и извисено чувство.
Поздрави! -
Благодаря ви от сърце!!!
-
Много красив и силен стих!
-
Чудесно е..., така е..., - искаме да се радваме на звездите, на цветята, на живота...!!!
-
Копнежно и нежно... С "полъха на нощи звездопадни!"...
"...любов пулсира, раждат се звезди..." - Нека!!!
Светъл ден, Ена! -
Красива целенасоченост
-
Хареса ми!Бъди устрем,бъди дете,бъди.....себе си и не се променяй!
-
Благодаря ви, момичета и момчета!!!
Сърдечно! -
Хубав стих!
-
Почувствах осезаемо жаждата, за която пишеш, Ена! Красиви редове!
Твой: ММ -
(:
-
Красиво!!!!
-
Остани такава ...
-
Красив стих!
-
Що ми трябваше да ме люлее и пулсира... и на ти сега, земетресение...
-
Красиво и изваяно!
-
Благодаря ви!
Стана земетресение и всички духнаха
В София се разлюля достатъчно, за да ни изкара на чист въздух
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
