niko_niko (Нико Ников)
198 331
16 мая 2008 г., 13:39

Устремът на поета (ІІІ) 

  Поэзия » Философская
517 0 6

......

Поетът дръзнал бе да види

море от тайнства, ясен друм,

потънал в черните вериги

на бляскавия, тайнствен ум.

 

Поетът тръгнал бе по него

и без да мисли, проехтя -

запя във мислите си леки

и тръгна весел към света.

 

И той вървеше, и вървеше,

не спираше пред ничий двор,

слухтеше и се суетеше,

невкусил никога позор.

 

Поетът вярваше в сърцето

и водеше го то напред -

по пътищата си безцветни,

към следващия жив куплет.

 

Поетът стигна пещерата -

бе тясна тя и мъдра - да -

простираше се до недрата

на собствените ни сърца.

 

И влезе в нея той нехайно -

като насън, предвождан от беди.

Опита от потока таен

на свъсилите се, презиращи очи.

.....

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??