Устремът на поета (ІІІ)
......
Поетът дръзнал бе да види
море от тайнства, ясен друм,
потънал в черните вериги
на бляскавия, тайнствен ум.
Поетът тръгнал бе по него
и без да мисли, проехтя -
запя във мислите си леки
и тръгна весел към света.
И той вървеше, и вървеше,
не спираше пред ничий двор,
слухтеше и се суетеше,
невкусил никога позор.
Поетът вярваше в сърцето
и водеше го то напред -
по пътищата си безцветни,
към следващия жив куплет.
Поетът стигна пещерата -
бе тясна тя и мъдра - да -
простираше се до недрата
на собствените ни сърца.
И влезе в нея той нехайно -
като насън, предвождан от беди.
Опита от потока таен
на свъсилите се, презиращи очи.
.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
Поздрави!
