Устремът на поета (ІІІ)
......
Поетът дръзнал бе да види
море от тайнства, ясен друм,
потънал в черните вериги
на бляскавия, тайнствен ум.
Поетът тръгнал бе по него
и без да мисли, проехтя -
запя във мислите си леки
и тръгна весел към света.
И той вървеше, и вървеше,
не спираше пред ничий двор,
слухтеше и се суетеше,
невкусил никога позор.
Поетът вярваше в сърцето
и водеше го то напред -
по пътищата си безцветни,
към следващия жив куплет.
Поетът стигна пещерата -
бе тясна тя и мъдра - да -
простираше се до недрата
на собствените ни сърца.
И влезе в нея той нехайно -
като насън, предвождан от беди.
Опита от потока таен
на свъсилите се, презиращи очи.
.....
© Нико Ников All rights reserved.
Поздрави!
