"Утеха"
В мрачна, тъмна и студена стая...
пуста и изпълнена със самота стоеше Тя...
Момиче, страдащо и изпитващо вина.
В очите и нямаше искра,
отдавна животът бе напуснал нейната душа.
Стоеше там сама...
нямаше кой да и подаде ръка.
През живота си много хора бе срещала Тя...
но така и не разбра какво е любовта.
Това бяха сенките от нейния живот!
Хора без лица...
потънали в забравата на вечността.
Минало и настояще,
като илюзия са те...
Като мираж,
появяващ се от дълбините на нейното сърце.
Както преди, така и сега в последните си мигове беше Сама...
Бъдеще?... Тя нямаше такова.
Живот?... Неизживян... Душа - погубена.
Единствена утеха имаше!
Единствена утеха, но на висока цена.
Като демони бяха Те...
примамваха я,
изкушаваха я,
с лъжливо щастие мамеха детското сърце.
Не знаеше кой път да избере и нямаше кой да я разбере...
... Избра смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бояна Петрова Все права защищены
