guardian_angel (Бояна Петрова)
32 340
19.06.2008 г., 13:20 ч.

"Утеха" 

  Поезия » Любовна
1701 0 5

В мрачна, тъмна и студена стая...

пуста и изпълнена със самота стоеше Тя...

Момиче, страдащо и изпитващо вина.

В очите и нямаше искра,

отдавна животът бе напуснал нейната душа.

Стоеше там сама...

нямаше кой да и подаде ръка.

През живота си много хора бе срещала Тя...

но така и не разбра какво е любовта.

Това бяха сенките от нейния живот!

Хора без лица...

потънали в забравата на вечността.

Минало и настояще,

като илюзия са те...

Като мираж,

появяващ се от дълбините на нейното сърце.

Както преди, така и сега в последните си мигове беше Сама...

Бъдеще?... Тя нямаше такова.

Живот?... Неизживян... Душа - погубена.

Единствена утеха имаше!

Единствена утеха, но на висока цена.

Като демони бяха Те...

примамваха я,

изкушаваха я,

с лъжливо щастие мамеха детското сърце.

Не знаеше кой път да избере и нямаше кой да я разбере...

... Избра смъртта...

© Бояна Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??