Jun 19, 2008, 1:20 PM

"Утеха" 

  Poetry » Love
1776 0 5
В мрачна, тъмна и студена стая...
пуста и изпълнена със самота стоеше Тя...
Момиче, страдащо и изпитващо вина.
В очите и нямаше искра,
отдавна животът бе напуснал нейната душа.
Стоеше там сама...
нямаше кой да и подаде ръка.
През живота си много хора бе срещала Тя...
но така и не разбра какво е любовта.
Това бяха сенките от нейния живот!
Хора без лица...
потънали в забравата на вечността. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??