Утеха

Ето, мила, прибрах се

и днес съм уморен,

прегръдка, целувка, реално си щастие,

щом, мила, си близо до мен.

Радвам се с усмивката ти,

на прегръдката на ръцете ти в плен,

на гласът ти звънлив,

чувайки го в този дом всеки ден.

Ела да седнем, мила,

да пием по чаша вино,

да си кажем наздраве

и в тиха раздумка, какво е било.

Налей от онова червеното,

дето сутрин главата по-малко тежи.

По-малко ли? - сладка измама,

сипи си във чаша и ти.

Не е в хляба моята наслада,

не е и виното моята утеха,

само ти, мила, си моя награда,

когато към мене престъпваш полека.

Прошепни ми две думи избрани,

две твои красиви слова,

подплати ги нежно в съня ми,

и нека сладко със тях да поспя.