3.09.2017 г., 14:35

Утеха

883 0 0

Утеха

 

Ето, мила, прибрах се

и днес съм уморен,

прегръдка, целувка, реално си щастие,

щом, мила, си близо до мен.

 

Радвам се с усмивката ти,

на прегръдката на ръцете ти в плен,

на гласът ти звънлив,

чувайки го в този дом всеки ден.

 

Ела да седнем, мила,

да пием по чаша вино,

да си кажем наздраве

и в тиха раздумка, какво е било.

 

Налей от онова червеното,

дето сутрин главата по-малко тежи.

По-малко ли? - сладка измама,

сипи си във чаша и ти.

 

Не е в хляба моята наслада,

не е и виното моята утеха,

само ти, мила, си моя награда,

когато към мене престъпваш полека.

 

Прошепни ми две думи избрани,

две твои красиви слова,

подплати ги нежно в съня ми,

и нека сладко със тях да поспя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...