утеха
Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.
И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.
И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Серафимов Все права защищены
