утеха
Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.
И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.
И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
