Mar 20, 2008, 8:08 PM

утеха

  Poetry » Civic
1K 0 4
Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.

Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.

И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човешко било да си лъскав...
    Да.Да.Да.
    "Водата е мръсна,
    в нея плават лайна,
    забива се кръстът"
    и ще бъде така.
    Зарадва ме.Мислещ си.БРАВО!!!
    6
  • ХА! Гадно ли ти е,Реалност,че има хора,които виждат изгнилата ти същност,скрита в лъскава обвивка!!!
  • Вечер идват майки в черно
    на ония брегове
    с болката си неизмерима по убити синове...
    Бели,бели луни нощи...
  • Доста интересен начин за изразяване на мъка, гняв, разочарование...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...