20 mar 2008, 20:08

утеха

  Poesía » Civil
1.1K 0 4
Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.

Водата е мръсна,
в нея плават лайна,
забива се кръстът
кат черна стрела.

И гние човекът,
заровен в пръстта
и няма утеха
за майка една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човешко било да си лъскав...
    Да.Да.Да.
    "Водата е мръсна,
    в нея плават лайна,
    забива се кръстът"
    и ще бъде така.
    Зарадва ме.Мислещ си.БРАВО!!!
    6
  • ХА! Гадно ли ти е,Реалност,че има хора,които виждат изгнилата ти същност,скрита в лъскава обвивка!!!
  • Вечер идват майки в черно
    на ония брегове
    с болката си неизмерима по убити синове...
    Бели,бели луни нощи...
  • Доста интересен начин за изразяване на мъка, гняв, разочарование...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...