Утеха в скала
Свежият въздух на топли вълни
се носи край морския бряг,
морето солено пак шумоли,
пенливи вълните шептят.
Слънцето с огнени устни гори,
целува щастливо брега
и гали горещия пясък с лъчи,
красиво искрящ през деня.
Седя, ето тук, над морска скала
и гледам прекрасния ден,
как искам ти, мила моя дъщеря,
как искам сега да си с мен.
Да тичаме двама с теб по брега,
фигурки с пясък да правим,
да вършиме още безбройни неща
и в игри да се забравим.
Ех, че мечтая за всичко това,
но късно е станало веч',
морето прелиства вълна след вълна
към морския бряг отдалеч.
Ето, че времето бързо лети
и спусна завеси нощта,
но, миличка, всички самотни бащи
намират утеха в скала.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бодуров Все права защищены
