Утеха в скала

1 авг. 2018 г., 10:22

Поэзия » Любовная

556 1 3

Свежият въздух на топли вълни

се носи край морския бряг,

морето солено пак шумоли,

пенливи вълните шептят.

Слънцето с огнени устни гори,

целува щастливо брега

и гали горещия пясък с лъчи,

красиво искрящ през деня.

Седя, ето тук, над морска скала

и гледам прекрасния ден,

как искам ти, мила моя дъщеря,

как искам сега да си с мен.

Да тичаме двама с теб по брега,

фигурки с пясък да правим,

да вършиме още безбройни неща

и в игри да се забравим.

Ех, че мечтая за всичко това,

но късно е станало веч',

морето прелиства вълна след вълна

към морския бряг отдалеч.

Ето, че времето бързо лети

и спусна завеси нощта,

но, миличка, всички самотни бащи

намират утеха в скала.