Утешителна награда
Неразбрана съм и така ще си остана.
Знам, допускаш, че не те обичам вече.
Но не разбирам как обидата голяма,
тъй непринудено и с лекота изрече?
А сетне, не видях да съжаляваш...
Ти самият чувстваш се предаден.
И като че напук не осъзнаваш -
не искам да съм утешителна награда!
Открих душата си - сега съм уязвима!
Най-ценното - сърцето си ти дадох.
Само исках да съм твоята „любима".
Защо така бързо ме предаде?!
Обичам те, но ще бъда неразбрана.
Да простя всичко друго, бих могла.
Но да бъда утешителна награда -
в живота Ти, не ще се съглася!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
