(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце!
Отгоре влюбени валят слова,
за да отмият вътрешния студ!
И "лудия", що пее с пълен глас,
никой не нарича вече луд!
А някой може силно да обича!
Без кръстопът. Без капка страх.
Е... хубаво е да си помечтаеш!
Издъхнаха мечтите в прах...
© Александър Все права защищены