21.05.2010 г., 20:03

Утопия

867 0 9

(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)


Даряваш ме с желание,

ти, лятно плачещо небе!

От дълбините ти отпивам

с търсещи, очакващи ръце!

 

Отгоре влюбени валят слова,

за да отмият вътрешния студ!

И "лудия", що пее с пълен глас,

никой не нарича вече луд!

 

А някой може силно да обича!

Без кръстопът. Без капка страх.

Е... хубаво е да си помечтаеш!

Издъхнаха мечтите в прах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....