21 may 2010, 20:03

Утопия

  Poesía » Otra
870 0 9

(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)


Даряваш ме с желание,

ти, лятно плачещо небе!

От дълбините ти отпивам

с търсещи, очакващи ръце!

 

Отгоре влюбени валят слова,

за да отмият вътрешния студ!

И "лудия", що пее с пълен глас,

никой не нарича вече луд!

 

А някой може силно да обича!

Без кръстопът. Без капка страх.

Е... хубаво е да си помечтаеш!

Издъхнаха мечтите в прах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...