May 21, 2010, 8:03 PM

Утопия

  Poetry » Other
866 0 9

(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)


Даряваш ме с желание,

ти, лятно плачещо небе!

От дълбините ти отпивам

с търсещи, очакващи ръце!

 

Отгоре влюбени валят слова,

за да отмият вътрешния студ!

И "лудия", що пее с пълен глас,

никой не нарича вече луд!

 

А някой може силно да обича!

Без кръстопът. Без капка страх.

Е... хубаво е да си помечтаеш!

Издъхнаха мечтите в прах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...