Утре
никой ден не е като
утре...
вчера
трепна пламък на свещ
мъждукащ
но сърдечен като гост
разкъсва минало
в загадка
на прясно кафе от мока
с изчезващ дъх...
искам сънят да продължи
дори с кошмарите - има те
няма те
а те са символи - само думата
не е
покой
настъпвам я
остава под краката ми
с изгубен смисъл
без смисъл
... само скепсис
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
