никой ден не е като
утре...
вчера
трепна пламък на свещ
мъждукащ
но сърдечен като гост
разкъсва минало
в загадка
на прясно кафе от мока
с изчезващ дъх...
искам сънят да продължи
дори с кошмарите - има те
няма те
а те са символи - само думата
не е
покой
настъпвам я
остава под краката ми
с изгубен смисъл
без смисъл
... само скепсис
© Дима All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
