Утре
Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.
Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.
Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
