Утре все така звездите
вечерите ще блестят.
Утре слънцето в зорите
огнено ще грее пак.
Утре ще цъфтят цветята
и на гълъбите пак
някой хлебец ще изпрати
сити те да полетят.
Утре – то да е различно,
ама знае ли човек?
Ако няма сметки лични
в този наш напрегнат век.
Утре. Где една усмивка
по лицата да трепти.
Замечтах се, а с мечтите
нищо няма да решим.
Има ли ни нас ще има
и животът по-красив.
Казвате: „Сега е зима…“
Свършвам с незавършен стих…
© Ани Иванова Все права защищены