Утре все така звездите
вечерите ще блестят.
Утре слънцето в зорите
огнено ще грее пак.
Утре ще цъфтят цветята
и на гълъбите пак
някой хлебец ще изпрати
сити те да полетят.
Утре – то да е различно,
ама знае ли човек?
Ако няма сметки лични
в този наш напрегнат век.
Утре. Где една усмивка
по лицата да трепти.
Замечтах се, а с мечтите
нищо няма да решим.
Има ли ни нас ще има
и животът по-красив.
Казвате: „Сега е зима…“
Свършвам с незавършен стих…
© Ани Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
