Безсилна пред пространството
и думите на времето,
пътеките прегърбени
отново преминавам.
И няма сън
преди да съм
сигурна, че
пепеляшка
си е легнала с надежда
утре да е приказно.
Прашинките полазват
по всеки кът забравен,
с милувки го приспиват
и знаят, че ме няма.
По кичур от косата ми
лъчите си играят
на търсене на смисъла
с въпросите в главата ми.
И влюбени сме в себе си,
и влюбени сме в другите,
страхът е в слабостта ни,
с усмивка си мечтаем.
Но простото е сложно,
по-сложно от съдбата ни.
Когато си отидем,
светът ще ни забрави ли?
Илюзия човешка,
илюзия прекрасна,
любов е да сънуваш
без да притежаваш...
Отказ от богатствата,
отказ от сърцето ми.
Дадох ти го, върна го.
То топли вместо теб
изстинали пътеки
и ме търси...
© Йоана Все права защищены
vega666 (Младен Мисана), благодаря за споделеното!
ЦвететоБ (Цветето Б.), много се радвам, че намираш такива хубави неща! Това може да направи само една красива душа!
contessa (Светла Асенова), на дълбокото е тихо и спокойно...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов), илюзия или не, нека се радваме