Утре да е приказно
Утре да е приказно
Безсилна пред пространството
и думите на времето,
пътеките прегърбени
отново преминавам.
И няма сън
преди да съм
сигурна, че
пепеляшка
си е легнала с надежда
утре да е приказно.
Прашинките полазват
по всеки кът забравен,
с милувки го приспиват
и знаят, че ме няма.
По кичур от косата ми
лъчите си играят
на търсене на смисъла
с въпросите в главата ми.
И влюбени сме в себе си,
и влюбени сме в другите,
страхът е в слабостта ни,
с усмивка си мечтаем.
Но простото е сложно,
по-сложно от съдбата ни.
Когато си отидем,
светът ще ни забрави ли?
Илюзия човешка,
илюзия прекрасна,
любов е да сънуваш
без да притежаваш...
Отказ от богатствата,
отказ от сърцето ми.
Дадох ти го, върна го.
То топли вместо теб
изстинали пътеки
и ме търси...
© Йоана All rights reserved.
