19 мая 2011 г., 14:12

Утре е далече

1.4K 0 10

Обичай ме

Докато бели криле

Разпери смъртта

Обичай ме

Докато се разпилеят

Дните ни

Докато ветрове небесни

Духат в душите ни

Обичай ме

Без любовни окови

Обичай ме

Храм не може без основи

Обичай ме

Няма време

Пришпорено от стреме

Обичай ме 

Кипарис не вирее

В сянка на дъба

Нито дъб пониква

В сянка на кипарис

Обичай ме

Без да се опариш

Струни на китара са различни

В напев един трептят

Обичай ме

Очите ни горят

Обичай ме сега

Утре е далече

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...