Обичай ме
Докато бели криле
Разпери смъртта
Обичай ме
Докато се разпилеят
Дните ни
Докато ветрове небесни
Духат в душите ни
Обичай ме
Без любовни окови
Обичай ме
Храм не може без основи
Обичай ме
Няма време
Пришпорено от стреме
Обичай ме
Кипарис не вирее
В сянка на дъба
Нито дъб пониква
В сянка на кипарис
Обичай ме
Без да се опариш
Струни на китара са различни
В напев един трептят
Обичай ме
Очите ни горят
Обичай ме сега
Утре е далече
© Любомир Деничин All rights reserved.
Любо, братко,ако ми кажеш как се обича, без да се опариш, имаш едно кафе от мен.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
