May 19, 2011, 2:12 PM

Утре е далече

  Poetry
1.4K 0 10

Обичай ме

Докато бели криле

Разпери смъртта

Обичай ме

Докато се разпилеят

Дните ни

Докато ветрове небесни

Духат в душите ни

Обичай ме

Без любовни окови

Обичай ме

Храм не може без основи

Обичай ме

Няма време

Пришпорено от стреме

Обичай ме 

Кипарис не вирее

В сянка на дъба

Нито дъб пониква

В сянка на кипарис

Обичай ме

Без да се опариш

Струни на китара са различни

В напев един трептят

Обичай ме

Очите ни горят

Обичай ме сега

Утре е далече

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...