19 may 2011, 14:12

Утре е далече

  Poesía
1.4K 0 10

Обичай ме

Докато бели криле

Разпери смъртта

Обичай ме

Докато се разпилеят

Дните ни

Докато ветрове небесни

Духат в душите ни

Обичай ме

Без любовни окови

Обичай ме

Храм не може без основи

Обичай ме

Няма време

Пришпорено от стреме

Обичай ме 

Кипарис не вирее

В сянка на дъба

Нито дъб пониква

В сянка на кипарис

Обичай ме

Без да се опариш

Струни на китара са различни

В напев един трептят

Обичай ме

Очите ни горят

Обичай ме сега

Утре е далече

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...