monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
13 авг. 2009 г., 12:32

Утрин 

  Поэзия » Любовная
551 0 2

Утрин

 

Ти слънчев лъч за мен си нежен.

Едва-едва докосваш мойте длани.

И  утрото е тъй спокойно.

Къде изчезна младостта ми?

 

А утринта е нежна като теб.

Облива ме с лъчи прекрасни.

За миг дори да те погледна,

във мен избухва лудо щастие.

 

Не съм изгубил аз желание,

да те целувам и прегръщам

и, като пролетно мечтание,

при мен се любовта завръща !

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??