Утрин
Утрин
Ти слънчев лъч за мен си нежен.
Едва-едва докосваш мойте длани.
И утрото е тъй спокойно.
Къде изчезна младостта ми?
А утринта е нежна като теб.
Облива ме с лъчи прекрасни.
За миг дори да те погледна,
във мен избухва лудо щастие.
Не съм изгубил аз желание,
да те целувам и прегръщам
и, като пролетно мечтание,
при мен се любовта завръща !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Поздрав!